Автор на интервюто: Мартин ВЛАДИМИРОВ

Днес Иво Тренчев навършва 50 години. В кариерата си той е носил екипите на Пирин, Локо София, ЦСКА, Левски, Славия, Терек, а близо 4 години се подвизава в Китай. Централният защитник си навлече гнева на феновете на армейците, когато премина директно на стадион „Георги Аспарухов“. Бил е треньор на Пирин, Септември Симитли, Беласица. Той се съгласи да се върне назад във времето, а и говори за настоящето в родния футбол. Ето какво каза Тренчев специално за „Тема Спорт“.

Г-н Тренчев, каква е равносметката, когато се обърнете назад?

– Имах перипетии, защото трябваше да тръгна от най-ниските нива на футбола и призивът ми към младите е да не се отказват. С много труд и упоритост успях. Не мога да бъда неблагодарен на съдбата, но това ми костваше много усилия. Пожелавам на младите да последват моя пример и да не се пречупват и предават при най-малкото препятствие. Трябва да продължават да търсят своето място, защото когато се затвори една врата, то се отваря друга. Първоначално ми казаха, че не ставам за Пирин, и се наложи да играя в аматьорските групи, но там с много труд се доказах и от родния ми клуб ми дадоха шанс.

Съжалявате ли за преминаването от ЦСКА в Левски, когато си навлякохте гнева на червените фенове?

– Нямам сантименти към ЦСКА и Левски, аз съм от Пирин и винаги съм се стремял да отида на място, което ще ми даде повече възможности за развитие. Каквото и да кажа сега, едните фенове няма да го приемат, но те трябва да разберат, че аз съм търсил развитието в личен план. Бях длъжен да приемам всяко по-добро предложение и да се възползвам от всяка една възможност. Не мога да кажа дали е било грешка или не, но където и да съм играл, съм се стремял да бъда коректен и всеотдаен.

А кой е върхът в пирамидата на вашата кариера?

– Преминавайки през ЦСКА, Левски, Локо София и Славия, не съм го осъзнавал, но това е трудно постижимо. Мога да се гордея, че се наложих и в Китай (б.а. – в Сиан и Хънан Дзяне), и в Русия. В азиатската държава те посрещат и приемат като чужденец и за да се наложиш, то трябва да даваш много повече от местните играчи. Няма я толерантността, която се наблюдава към чужденците, които идват в България. Ако играеш добре – всички те уважават. В противен случай веднага усещаш негативното отношение. Аз успях. Така беше и в Терек. В Русия футболът е на много високо ниво и изисква много усилия, там не се попада случайно.

Ако сега отново трябва да изиграете онова положение, какво бихте направили, за да попречите на Георги Иванов-Гонзо да отбележи „кървавия гол“ на 13 май 2000 година, когато ЦСКА губи с 0:1 от Левски на „Герена“?

– Тук трябва да поговорим за случилото се преди това в срещата. Този двубой направи Левски шампион, а при победа на ЦСКА ситуацията се променяше. Можехме да спечелим, но гафът на съдията при автогола на Бисер Иванов наклони везните. Гонзо вкара от много трудна ситуация, а аз бях твърде прилепен до него. Ако бях малко по-добре пласиран, може би щях да успея да противодействам по-добре. В този мач обаче основна роля изиграха съдиите, които отмениха автогол и ни попречиха да победим (б.а. – главен арбитър е Атанас Узунов, а страничен Иван Леков, който вдига засада). Ако бяхме го направили, ни предстояха мачове с Шумен и Литекс, които щяхме да вземем, и ставахме шампиони. Тогава за Левски щеше да е сложно, защото бяха инвестирани много пари и някои хора се притесняваха какво ще се случи.
Тогава бяхте съотборник и с Бербатов, а след това и с Гонзо. Те в момента са в различни лагери…

– За всички е ясно, че футболът ни има нужда от крещящи промени. Който и да е начело на БФС, то трябват радикални действия най-вече в името на младите. Най-важното е да се инвестира в материални бази, за да можем да изграждаме футболисти.

Още на 33 години седнахте на треньорския стол. Трябва ли да се даде повече шанс на младите треньори?

– Необходимо е да се даде шанс на знаещи и можещи. За целта собствениците на клубове трябва да имат ясна визия за това какво искат да постигнат. Те трябва да си направят преценка на нивото на отбора. Ще дам пример с Пирин. За този отбор няма вариант да се гонят резултати и успехи след две години, те трябва да се постигат сега, защото в момента разполага с опитни и можещи играчи, които след две години вече може да са извън футбола. Затова ме беше яд на Уорън Фийни, който имаше достатъчно време и разполагаше с най-голямата спортно-техническа власт. Той дойде едва ли не с ореола и обещанието, че ще промени българския футбол като цяло, а видяхте какво направи. Грешка е да се прекланяме пред чужденци, а да пренебрегваме нашите кадри. Затова са нужни задълбочени анализи, да се поставя реална оценка на възможностите и целите. Да се търси треньор с нужния профил. Проблемите във футбола ни са много – от материална база до заплащане. Пирамидата е ясна – ДЮШ, аматьорски футбол, а след това професионален футбол и когато нишката се скъса, то наистина се получава сериозна дупка и трябва промяна. Ние искаме повече пари от телевизионни права, но нека се замислим какъв продукт предлагаме. Поради тази причина трябва да се намали броят на професионалните отбори, защото много от тях не отговарят на условията. Още повече има огромен брой чужденци, което затруднява работата на националния селекционер, който няма достатъчно богат избор на добре подготвени родни кадри.