През лятото на 2020 година юноша на Пирин загатна за потенциал. В контрола срещу Арда (2:0) слабичко момче се появи на терена като резерва и не след дълго успя да изработи дузпа. Още тогава даде заявка, че ще играе сериозен футбол. От онзи спаринг обаче измина доста време, в което въпросният играч така и не попадна под прожекторите, въпреки че е бърз и остър. И така до 5 март 2022-ра, когато започна за първи път като титуляр за благоевградчани при гостуването на Черно море (1:1). В 50-ата минута той изскочи зад гърба на защитата и с удар между краката на вратаря вкара. Името му е Иван Тасев – роден на 27 април 2002-ра. Фланговият нападател на орлетата се съгласи да отговори на въпросите на “Тема Спорт”.

Иване, направи отличен дебют като титуляр срещу Черно море, имаше ли предстартова треска?

– Разбира се, това е нормално. Ако един спортист няма по-особена тръпка преди състезание, то просто не е за тази работа. Аз съм така преди всеки мач. Радвам се, че се представих добре. Ще се стремя занапред да показвам все подобри резултати.

Какво ти казаха опитните играчи преди мача на “Тича”?

– Всички ми говореха: “Спокойно, ще се справиш. Няма от какво да се притесняваш. Дори и да сбъркаш някой пас, не е фатално”. Но по-важни бяха други думи: “Показвай желание и се бори до последно. Само така можеш да се докажеш”. Знам, че само ако се трудиш постоянно, можеш да имаш успех.

Явно си ги послушал…

– Радвам се, че така е изглеждало отстрани.

А какво ти казаха треньорът Радослав Митревски и спортният директор Петър Михтарски?

– Те се държат много добре с мен. Двамата са отлични специалисти, знаят как да предразположат играчите и това се вижда от резултатите. Г-н Михтарски постоянно ми подхвърля по някой лаф. Постоянно ме питаше: “Кога ще вкараш?”. След мача ми каза, че на скамейката е заявил, че ще се разпиша точно в този двубои. Така и стана. Треньорът също доста си поговори с мен преди двубоя, беше уверен, че ще се представя добре. Неговите думи много ми помогнаха.

На “Тича” успя да завършиш отлична атака, как я видя?

– Още в зародиша й имах усещането, че ще ни се получат нещата – просто предувствие. Разиграхме добре, а след като топката достигна до Станислав Костов и той я пое добре, веднага тръгнах зад гърба на защитата, защото знаех, че ще ми подаде. Никой от Черно море не успя да ме последва. При завършека може би имах късмет, защото топката мина през краката на вратаря. Като цяло бе перфектна атака, завършила с много важен гол. Да, не успяхме да победим, но и точката е много важна за нас. Започнахме да показваме добра игра и дано да задържим нивото в следващите важни двубои.

От края на есента сте в отлична серия – 3 победи и 2 равенства. На какво я отдаваш?

– На добрия колектив и стриктно изпълняване на указанията на треньора. Според мен можем да избегнем битката за оцеляване. Уверен съм, че ще натрупаме още точки и Пирин ще остане в Първа лига. При нас я няма думата “оцеляване”. Всички срещи ще са много важни, защото считам, че можем да попаднем във втората плейофна група – от 7-о до 10-о място. Вярвам, че ще успеем. Защото двубоите за спасение от изпадане не са никак приятни и са дори по-трудни. Мисля, че доказахме, че сме силен състав. И другите отбори вече гледат с друго око на нас. Защото, освен че нямаме загуба в последните двубои, в тях играем добре. Всички вече виждат силата ни и разбират, че се играе трудно срещу нас. Трябва да продължим да го доказваме.

Какво промени Радослав Митревски спрямо Уорън Фийни?

– Не съм аз човекът, който трябва да коментира тези работи. Ще кажа само, че в момента тренираме много върху тактиката и то върху всички аспекти от играта. Това дава резултат. Наред с това е местен, извървял е целия път от юноша на отбора, през играч и сега треньор. Наясно е какво се изисква, също както и Петър Михтарски.

Как оценяваш престоя си в Септември Симитли?

– Миналия сезон бях преотстъпен там. Бих казал, че тогава имах голям спад, вече съм го забравил. Там не играех много, загубил бях и желание, не успях да спечеля доверието на треньорите. Радващото е, че след завръщането в Пирин си върнах увереността и влязох в ритъм. През лятната подготовка вкарах 4 гола в 5 мача. След това мислех, че ще си заслужа шанса. Да, през есента влизах само като резерва, но такава е била преценката на треньорите.

Учудващо или не, в последните години юноша на клуба не успя да направи пробив…

-Дано аз да успея, както преди време са го направили много други. Младите се трудим, трябва да докажем на треньорския щаб, че заслужаваме време на терена. В момента това е уникален шанс за нас, защото в състава ни има опитни футболисти, носили капитанската лента в националния отбор – Бодуров, Манолев, Дяков, Занев. Рядко млади играчи имат такъв шанс и могат да се учат от такива футболисти. Те са видели всичко, а ние само трябва да попиваме и да ги слушаме. Необходимо е и да си повярваме и да желаем силно това, което преследваме. Те ни учат да разбираме играта, помагат ни по-бързо да “влезем в час”. Затова искам специално да им благодаря за всеотдайността. Това е много важно за нас. Постоянно ми подсказват и искат да раста.